Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов настоява за пълно изясняване на обстоятелствата около дрона, паднал на 8 август в района на бившия ГКПП „Кардам“. Повод за реакцията му е информацията, че летателният апарат е най-вероятно украински. Министерството на отбраната съобщи, че първоначалният анализ на останките сочи към дрон-примамка тип „Майя“, използван широко от украинските въоръжени сили. От ведомството подчертаха, че към момента няма причина да се смята, че инцидентът е бил преднамерен.
Костадинов поставя под въпрос дали над България е летял само един дрон. Той публикува любителски кадри, за които твърди, че показват два безпилотни апарата, летящи във формация над Девня, в района на девненските заводи. Лидерът на „Възраждане“ пита чии са тези дронове и дали полетите им са били известни на българските власти. Важно е да се уточни, че наличието на втори дрон в публикуваните кадри е твърдение на Костадинов, а не официално потвърден факт.
Председателят на „Възраждане“ поставя въпроси и за различията в първоначалната информация за падналия апарат. По думите му в началото той е бил описан като дрон, носещ голямо количество взрив, а по-късно като разузнавателен дрон. Костадинов твърди, че това поражда съмнения относно вида и предназначението на апарата. Той се позовава и на посещението на заместник-председателя на партията Георги Георгиев на мястото на взрива и на неговите съмнения дали установените щети могат да бъдат причинени от разузнавателен дрон.
Костадинов поставя въпроси и около украинския посланик в България Олеся Илашчук. Според него е необходимо да се изясни защо тя е била в Киев в деня на инцидента, кога е напуснала България и дали украинската страна е разполагала с предварителна информация за случилото се. Той пита и дали при евентуална предварителна информация България е трябвало да предприеме действия по линия на НАТО. Тези предположения са част от политическата позиция на Костадинов и към момента не са представени като установени от българските институции факти.
Основният въпрос, поставен от лидера на „Възраждане“, е защо България не е задействала чл. 5 от Северноатлантическия договор, ако инцидентът бъде определен като нападение срещу страната. Костадинов определя случилото се като акт на агресия срещу България и отправя остри критики към управляващите. Към момента обаче българското Министерство на отбраната посочва, че няма причина да се смята, че падането на дрона е било преднамерено, което е съществено за оценката дали изобщо са налице условия за разглеждане на случая като въоръжено нападение.
Самият чл. 5 на НАТО не се задейства автоматично при всеки инцидент с дрон. Според официалното обяснение на НАТО трябва да бъде установено, че съюзник е претърпял „въоръжено нападение“, като оценката се прави за конкретния случай. НАТО посочва още, че нападнатата държава трябва да поиска или да даде съгласие за колективни действия по чл. 5. При наличие на тези условия Северноатлантическият съвет обсъжда случая и съюзниците определят необходимите действия; те не са задължително военни.
Към вечерта на 9 август няма публично съобщение, че България е поискала задействане на чл. 5 във връзка с дрона край Кардам. Така въпросът, поставен от Костадин Костадинов — „Ще активира ли България чл. 5?“ — остава политическа позиция и настояване за изясняване на случая, а не обявено решение на българските власти или НАТО. Последните официални данни сочат, че дронът най-вероятно е украински дрон-примамка „Майя“ и че към момента няма данни инцидентът да е бил преднамерен.
