„Както знаем нашите съседи трябва да впишат българите в основния си закон. Те обаче протакат вече 3 години, въпреки че са поели ангажимент пред Европейския съюз чрез протокола от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия с България през 2022 г. Вместо да го оспорват в Конституционния си съд, трябва да се захванат за работа“.
Това коментира пред globalno.bg. Деница Китанова – журналист и млад анализатор по македонските въпроси. Завършила е „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Стратегическо ръководство в сигурността и отбраната“ във Военна академия „Г. С. Раковски“ с академично изследване на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Северна Македония.
Китанова напомня, че Конституцията на Северна Македония е приета на 17 ноември 1991 година. „Нашата съседка е изменяла основния си закон 8 пъти. Две са по-значимите изменения – през 2001 г. след Охридския рамков договор и промяната на името на Северна Македония през 2019 г. след Преспанското споразумение. Последната поправка донесе членството й в НАТО, което е безспорно съвпада с националните интереси на България и е положително за сигурността в региона“, смята Китанова.
Според нея може би сега нашите югозападни съседи се страхуват от създаването на българска партия в Северна Македония. „Не е тайна, че след Охридския рамков договор през 2001 г. се увеличиха правата на албанците и беше създадена ДСИ, която е първата истински значима албанска партия. Възможно е сега управляващите да виждат паралел и затова например да забраняват българските клубове“, коментира Китанова.
„Поправката за българите е естествено продължение на това, което е правено досега, а и в унисон с желанието на Северна Македония за членство в Европейския съюз и с подписаните документи. Поправката обаче се оказва трудна и може би една от причините за това – са страховете на властта в Скопие“, коментира още Китанова.
Младият анализатор напомня още, че бившият депутат и бивш председател на партия „Демократично обновление за Македония“ Лиляна Поповска се противопоставя на вписването на българите в Конституцията, като го обжалва в Македонския конституционен съд с аргумента, че противоречи на основния закон, като едно от твърденията на въпросната бивша депутатка е, че протоколът е в колизия с член 8.
„В този член има един текст, според който сред фундаменталните ценности на коренното население на Република Северна Македония е свободното изразяване на национална принадлежност. А защо тогава македонските българи се оплакват от репресии?“, пита Китанова.
