Българският празничен, църковен и традиционен календар е силно синкретичен, което позволява в една и съща дата да се преплитат различни обредни практики и вярвания. Именно такъв е 2 февруари, известен в народната традиция с имената Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение Господне и Петльовден.
В официалния календар на Българска православна църква началото на февруари се отбелязва с характерна поредица от три последователни празнични дни. На 1 февруари се чества Свети мъченик Трифон, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон Богоприемец. Тази тридневност е често срещан елемент в православната празничност.
„На 2 февруари Сретение Господне е празник, който се свързва с култа към Света Богородица. Според християнския канон тя отива в храма 40 дни след раждането на Младенеца“, обясни в интервю за Радио Благоевград Петя Банкова – доктор по етнология и доцент в Българска академия на науките.
Наред с църковния празник, на 2 февруари в народните вярвания се отбелязва и Петльовден. В някои райони на страната той се възприема като своеобразен мъжки аналог на Бабинден и е свързан с идеята за спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила.
Според етноложките изследвания в този празник могат да се открият и следи от по-древни вярвания, включително връзки с Големите Дионисии – празници с по-пищен характер, карнавални елементи, маскаради и по-свободно поведение. От 60-те години на миналия век Петльовден започва да се отбелязва и от част от българското общество с различна сексуална идентичност, което добавя още едно значение към многопластовата символика на датата.
