Днес православната църква отбелязва Светъл четвъртък – четвъртия ден от Светлата седмица, посветен на светите апостоли Йоан и Яков. В този период, започващ веднага след Великден, се прославят апостолите и Света Богородица, а Възкресението Христово се възприема като символ на духовно просветление.
Апостолите Йоан и Яков, известни като синове Зеведееви, били сред първите последователи на Исус Христос. Те били рибари като своя баща, но когато били призовани да го последват, веднага изоставили занаята си. По-късно двамата станали част от дванадесетте апостоли. В евангелията се споменава, че Христос ги наричал Воанергес – „синове на гърма“, заради техния силен и решителен характер.
Светлата седмица завършва в неделя, наричана още Томина неделя, и е период, изпълнен с радост и духовно възраждане.
Наред с църковната традиция, Светъл четвъртък има и своето място в народните вярвания. В миналото денят бил наричан „лош“, като се е смятало, че не бива да се извършват домакински и полски дейности. Според поверията, ако се работи на този ден, това може да доведе до неблагоприятни последици за реколтата, включително градушки.
Една от запазените традиции се изпълнява край местността „Света Петка“ до Стрелча, където хората се събират и търкалят боядисани великденски яйца от високо място. Според вярванията, ако яйцето остане здраво, то носи здраве и късмет на своя притежател и неговото семейство.
Обичаят е съпроводен от празнично настроение, събиране на хора от различни възрасти и традиционно похапване на козунаци, което го прави едно от най-живите съхранени наследства от българската народна култура.
