Преди жирафите да се извисят над дърветата, еволюцията е изправила сърцата им пред сериозно изпитание. Според ново изследване, дългите крака на тези животни са се появили много преди техните прочути вратове – хитър ход на природата, който е дал на сърдечно-съдовата им система време да се нагоди към височината им, пише Фокус.
Проучване, публикувано в Journal of Experimental Biology, разкрива, че сърцето на жирафа работи по-усилено от почти всеки друг бозайник. Дори в покой то изразходва около 16% от енергията си, само за да изтласка кръв към мозъка – почти двойно повече в сравнение с други животни със сходен размер. Без дългите крака, които повдигат сърцето по-високо, този разход би скочил до 21% – ниво, което според учените би направило животът на жирафа невъзможен.
Изследователите Роджър Сеймур от Университета в Аделаида и Едуард Снелинг от Университета в Претория разработили компютърен модел, за да проверят теорията. Те създали хипотетично животно, наречено „елафе“ – смесица между жираф и еланд, с къси крака, но дълга шия. Резултатите показали изключително високо кръвно налягане – около 286 mmHg, спрямо типичните 200 mmHg при жирафите. Моделът потвърждава, че дългите крака намаляват натоварването върху сърцето на животното, като му помагат по-ефективно да изпомпва кръвта нагоре. Данните показват, че тази адаптация е започнала преди около 16 милиона години.
Ранните предшественици на жирафа вече били снабдени с дълги крайници, но имали сравнително къси шии. По-късните видове, както ги познаваме днес, постепенно започнали да еволюират. С увеличаването на височината на жирафите се е повдигнало и тяхното сърце, което след това е позволило на шията да се издигне. Така кръвоносната система имала време да се приспособи към растящото налягане и да се справи с изискванията на новата анатомия на вида. Но дори природата има своите граници.
Белите дробове на жирафа се намират непосредствено до сърцето, и ако кръвното налягане се повиши прекалено, течност може да проникне в дихателните торбички – процес, който би довел до задушаване. Тази физиологична граница вероятно обяснява защо нито едно сухоземно животно не е достигнало по-висок и изправен силует от жирафа.
