Бюджетната комисия в Народното събрание се събира днес за второто четене на параметрите във фискалната макрорамка – ключов етап от приемането на първия държавен бюджет, изготвен в еврозона формат. Дебатите започват под силно обществено напрежение, след като срещу документа се обявиха бизнес организации, синдикати, граждански движения, икономически експерти и опозиционните партии.
Между първо и второ четене са постъпили общо 96 нови предложения. Част от тях са сред най-спорните до момента: предложение на ПП–ДБ за 5% съкращаване на държавната администрация в следващите три години, идея на „Възраждане“ за по-висок праг за регистрация по ДДС в полза на малкия бизнес, както и предложение на управляващото мнозинство държавата да пренасочи допълнителни 2 млрд. евро за възможно придобиване на активи на „Лукойл България“.
Друг акцент, който предизвика остра реакция, е идеята за отдаване на Българския спортен тотализатор на концесия. Предложението идва от ГЕРБ–СДС, БСП–Обединена левица и ДПС–Ново начало и предвижда възможност за ангажиране и на чуждестранен концесионер. Официалният мотив е нарастващата нужда от повече бюджетни приходи.
Макрорамката на държавния бюджет стъпва на заложен ръст на БВП от 2,7%, средногодишна инфлация от 3,5% и дефицит от 3%. Данъкът върху дивидентите се увеличава двойно – от 5% на 10%. По план външният дълг трябва да нарасне до 31% от БВП до края на 2026 г.
Докато дебатите в парламента продължават, Европейската комисия отправи предупреждение към България. Според оценката на Брюксел съществува риск бюджетните планове на страната за следващата година да не съответстват на фискалните правила на Европейския съюз. Това поставя под въпрос част от заложените разходи и приходни параметри и вероятно ще усложни финализирането на бюджета.
