Десетки лица, свързвани с дейност в полза на чужди специални служби, са били обект на мерки през изминалата година. Това става ясно от годишния доклад на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), подписан от вече бившия председател на агенцията Деньо Денев.
Документът показва, че при противодействието на чуждо разузнавателно влияние са предприети действия срещу общо 44 души. Сред тях има руски граждани, експулсирани заради дейност, определена като заплаха за националната сигурност или заради връзки с руските специални служби. На един от тях е било отнето и правото на пребиваване в България, както и е наложена забрана за влизане на територията на Европейския съюз.
В доклада се посочва още, че на двама чужденци е отнет статутът на пребиваване заради съмнения, че са подпомагали руската военна индустрия чрез доставки на авиационни компоненти и друга продукция. Шестима чужди граждани са експулсирани поради действия, които според службите застрашават икономическата и финансовата сигурност на страната. Установен е и български гражданин, присъединил се към руските въоръжени сили във войната в Украйна.
От ДАНС съобщават още, че на 25 чужди граждани е отказано придобиването на българско гражданство заради данни за връзки с чужди специални служби. Поради класифицирания характер на информацията не се разкриват имената, националността на всички лица и конкретните обстоятелства по случаите.
Според контраразузнаването активността на чуждите разузнавателни служби спрямо България остава трайно висока. Сред основните им цели са събирането на информация за външнополитическите позиции на страната, ангажиментите ѝ като член на НАТО и Европейския съюз, вътрешнополитическите процеси, както и развитието на ключови обществени и икономически сектори.
В документа се обръща специално внимание на продължаващите хибридни операции, насочени към оказване на влияние върху обществените нагласи, отслабване на общественото единство, създаване на зависимости и въздействие върху процесите на вземане на политически решения. Като основен източник на подобни действия е посочена Руската федерация, която според анализа продължава да използва широк спектър от инструменти – от информационни кампании и разузнавателни операции до икономически зависимости, кибератаки и други форми на хибридно въздействие.
Докладът предупреждава и за засилващите се рискове от използването на изкуствен интелект при кибератаки и кампании за дезинформация. Сред потенциалните цели на подобни действия остават обекти от критичната инфраструктура, включително енергетиката, транспортът, здравеопазването и водоснабдяването.
От ДАНС обръщат внимание и на необходимостта от гарантиране на енергийната сигурност на страната в условията на нарушени вериги за доставки и международни санкции. Според анализа предизвикателство остава и поддържането на стабилността на електроенергийната система заради увеличаващия се дял на възобновяемите енергийни източници и ограничената работа на част от водноелектрическите и топлоелектрическите централи.
