Европейският парламент и държавите членки подготвят позициите си по Акта за ускоряване на индустрията, който трябва да засили производството в Европейския съюз и да насочи повече обществени средства към европейски стоки и технологии.
Основният спор е как точно да бъде определено понятието „Произведено в Европа“. От това ще зависи кои компании и продукти ще могат да получават предимство при обществени поръчки, субсидии и други форми на публична подкрепа.
Темата е от особено значение, тъй като обществените поръчки в ЕС представляват около 15% от брутния вътрешен продукт на Съюза, или близо 3 трилиона евро годишно.
Европейският парламент настоява поне 50% от стойността на даден продукт да бъде създадена в ЕС, за да може той да бъде определян като европейски. Евродепутатите предлагат и по-строги условия за признаване на компоненти и суровини от трети държави.
Сред обсъжданите критерии са реципрочност при търговията, икономическа сигурност, климатични ангажименти, трудови стандарти и спазване на човешките права.
Част от държавите членки предпочитат по-гъвкав подход. Обсъжда се възможността продукти и компоненти от страни, които имат определени търговски споразумения с ЕС, при конкретни условия също да бъдат признавани като част от европейското съдържание.
Особено сложен е въпросът при автомобилната индустрия. Един електромобил може да бъде сглобен в ЕС, но батерията, суровините и множество други компоненти да произхождат от различни части на света.
Европейската комисия предлага при електрическите автомобили поне 70% от стойността на компонентите извън батерията да бъдат с произход от ЕС. В Европейския парламент се обсъжда по-висок праг – до 75%, както и допълнителни изисквания за батериите и стратегическите суровини.
Евродепутатите настояват и за по-строг контрол върху чуждестранните инвестиции в стратегически предприятия. Целта е да се избегне ситуация, при която компании и активи, създадени с европейско финансиране, впоследствие попадат под контрола на инвеститори, подкрепяни от трети държави.
Сред предложенията са по-ниски прагове за задължителна проверка на инвестициите и по-големи правомощия на Европейската комисия при сделки в чувствителни сектори, включително критичните суровини.
По други части на законодателството позициите са по-близки. И Европейският парламент, и държавите членки подкрепят по-бързи процедури за разрешителни, повече дигитализация, специални индустриални зони и стимули за нисковъглеродно производство.
Основните разногласия остават свързани с квотите за европейско съдържание, достъпа на трети държави до преференциите и въпроса кой ще поеме евентуалното поскъпване на продукцията.
Заради различията окончателното приемане на Акта за ускоряване на индустрията може да се окаже по-трудно от първоначално очакваното, като преговорите вероятно ще продължат и през 2027 г.
