Министърът на външните работи в оставка Георг Георгиев остро осъди продължаващите руски атаки срещу енергийната инфраструктура на Украйна по време на редовното месечно заседание на Съвет „Външни работи“ на Европейския съюз, проведено в Брюксел.
Георгиев подчерта значението на дипломатическите усилия, водени от Съединените щати, насочени към постигане на траен и справедлив мир в Украйна. Външните министри на ЕС обсъдиха последиците от руската военна агресия, включително тежката енергийна и хуманитарна ситуация в страната.
Заради нанесените сериозни щети по украинската електропреносна система Европейската комисия обяви спешното изпращане на 447 електрогенератора за Украйна. По данни на Комисията над един милион украинци са останали без електричество, вода и отопление при отрицателни температури след масираните руски въздушни удари.
Работата на Съвета започна с традиционна дискусия за войната в Украйна, в която чрез видеоконферентна връзка участва и украинският външен министър Андрий Сибига. Обсъдени бяха ролята на ЕС в подкрепа на мирните преговори, гаранциите за сигурност, необходимостта от допълнителна енергийна и хуманитарна помощ, както и поддържането на натиск върху Русия чрез нови санкции. В този контекст бе засегнат и въпросът за подкрепата на Иран за руската военна агресия.
В рамките на заседанието външните министри на ЕС разгледаха и ситуацията в Близкия изток, като фокусът беше върху Иран, конфликта Израел–Газа и Сирия. Георг Георгиев приветства началото на втората фаза от плана на САЩ за прекратяване на конфликта в Газа, приет с Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН.
Министърът подчерта, че е от изключителна важност планът да бъде изпълнен изцяло, включително чрез осигуряване на хуманитарна помощ за населението в Газа и разоръжаване на „Хамас“.
По време на заседанието беше осъдена и репресивната политика на иранските власти срещу протестиращи граждани. Георгиев подкрепи необходимостта от възстановяване на инспекциите на Международната агенция за атомна енергия в Иран.
Външните министри на ЕС обсъдиха и кризисната ситуация в източната част на Демократична република Конго. Въпреки подписаното през декември 2025 г. споразумение между ДР Конго и Руанда, бойните действия продължават, особено в провинция Южно Киву. По данни към януари 2026 г. хуманитарната ситуация е катастрофална, с над 7 милиона вътрешно разселени лица и нови бежански потоци към съседни държави.
