Министерският съвет се готви за поредното заседание с дневен ред, който прилича повече на „институционален маратон“, отколкото на управленска стратегия – над 40 точки, от разходи за командировки до тежки инфраструктурни решения. Според пресслужбата на кабинета министрите ще трябва да вземат отношение по проект на решение за утвърждаване на разходите за командировки в страната за третото тримесечие на 2025 г. – тема, която традиционно предизвиква повече обществен интерес от съдържанието на самите командировки.
Сред точките изпъква и проект за закриване на Съвета за интелигентен растеж – структура, която толкова дълго бе „интелигентна“ само на хартия, че дори закриването ѝ закъсня с няколко години.
Министрите ще обсъдят и проект за определяне на условията и сроковете за публикуване на информация в информационната система „Мониторстат“ на НСИ – тема, която, ако бъде приложена ефективно, може да се окаже по-прозрачна от половината съществуващи регистри в държавата.
По-съществените решения включват проект за ратифициране на споразумението между България и Северна Македония за изграждане и експлоатация на трансгранично железопътно тунелно съоръжение – подписано на 6 ноември 2025 г. в Гюешево. Идея амбициозна, но предвид темповете на Балканите, критиците вече се подготвят за нови години на „подготовка на подготовката“.
Кабинетът ще разгледа и увеличаване на националното съфинансиране по проекта за модернизация на железопътната линия Видин–София (участък Медковец–Срацимир) по Механизма за свързване на Европа. От години проектът се движи между Брюкселската бюрокрация и българската реалност, която неведнъж доказва, че релсите не са само метал, а и политика.
Правителството ще обсъди и вътрешни преразпределения на разходи в бюджета на Министерството на финансите, както и ново увеличение на допустимите ангажименти за разходи в МВР – поредното напомняне, че сигурността в България струва все повече, но не винаги изглежда повече.
