Парламентът прие на първо четене промени в Закона за кредитните институции, внесени от Министерския съвет.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че с измененията се въвеждат две европейски директиви. Предвижда се възможност за налагане на санкции на банки и финансови холдинги при принудително изпълнение в случаи на неизпълнение на финансови задължения.
С промените се разширяват изискванията за независимост на служителите и членовете на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), както и правилата за оценка на тяхната надеждност и професионална пригодност. Въвежда се и ограничение за мандатност, според което нито един член на управителния орган – с изключение на управителя, назначен след 11 януари 2026 г. – не може да заема длъжността повече от 14 години.
Част от измененията засягат още надзорните правомощия, санкционните механизми, дейността на клонове на банки от трети държави и управлението на рискове, свързани с екологични, социални и управленски фактори.
Законопроектът предвижда допълнителни мерки за прозрачност и независимост на органите на БНБ в ролята ѝ на банков надзорен орган, както и по-строги процедури за оценка на членовете на управителните органи и лицата на ключови позиции в банковия сектор.
Предвижда се и хармонизиране на правилата за уведомяване и засилване на надзорните правомощия при пруденциално значими банкови трансакции. Разширява се и националната рамка за лицензиране и контрол върху дейността на клонове на банки от трети държави.
Във връзка с предстоящото присъединяване на България към еврозоната се предлагат и промени в Закона за банковата несъстоятелност и Закона за гарантиране на влоговете в банките, свързани с разпределението на правомощията между Европейската централна банка и Българската народна банка в областта на пруденциалния надзор.
