Позицията на министър-председателя Румен Радев по обсъждания нов пакет европейски санкции срещу Русия предизвика широк обществен и политически дебат както в България, така и извън страната.
Повод за дискусиите стана изявлението на премиера, че София може да не подкрепи част от санкционните мерки, ако сред тях бъде включен патриархът на Руската православна църква Кирил. Според Радев подобен подход не би допринесъл за решаването на конфликта и поставя въпроса за разделението между религията и политиката.
Министър-председателят подчерта, че България остава ангажирана с общите европейски решения, но всяка санкция трябва да бъде внимателно преценена спрямо нейната ефективност и реален резултат. По думите му символичните мерки не винаги водят до желаните политически последствия.
Подобна позиция изрази и външният министър Велислава Петрова, която заяви, че българското правителство подкрепя санкции с конкретен икономически и политически ефект, но не и такива, които според оценката на кабинета не биха довели до реална промяна.
Въпреки критиките от страна на част от опозицията, анализатори отбелязват, че България не е блокирала ключови решения на Европейския съюз, свързани с подкрепата за Украйна или удължаването на действащите санкции срещу Русия. Това според тях показва стремеж на правителството да съчетае защитата на националните позиции с активното участие на страната в европейските процеси.
Темата предизвика разнопосочни реакции в политическите среди, но постави отново въпроса за ролята на България в дебатите за бъдещата санкционна политика на Европейския съюз и необходимостта всяко решение да бъде оценявано през призмата на неговата практическа ефективност.
През последните седмици кабинетът на Румен Радев нееднократно подчертава, че ще продължи да подкрепя общите европейски усилия за сигурност и стабилност, като същевременно ще защитава позиции, които счита за съобразени с интересите на българските граждани.
