Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян — единственият по рода си в България — отвори вратите на своите фондохранилища за репортер на БТА дни преди празника на покровителя на занаятчиите св. Спиридон. Институцията пази живо богатото наследство на местните майстори, предавано от поколение на поколение и превърнало Троян в символ на традиция и майсторство.
„Ресурсите на музея се крият в неговите колекции. От пълнотата и качеството на предметите зависи богатството на институцията“, разказва уредникът Нина Димитрова, докато представя част от огромните фондове. Музеят съхранява над 27 000 движими културни ценности, разпределени в фондове „Керамика“, „Художествено металообработване“, „Тъкани и облекла“, „Художествено дървообработване“, „Изобразително и приложно изкуство“, „Оръжие“, както и архивни, документални и археологически колекции.
Началото на това богатство се поставя още през 30-те години на XX век, когато Популярната банка подпомага създаването на постоянна занаятчийска изложба – първоначално с чисто икономическа цел. Малко по-късно тя започва да се превръща в зародиш на музейна колекция. През 1962 година всички събрани предмети официално оформят фондовете на бъдещия музей, а след откриването му през 1968 г. започва и масова събирателска кампания. Уредници обикалят селата из Троянския край и събират предмети, които пазят духа на местните занаяти.
След 1970 г. колекциите се обогатяват и чрез откупки от престижните изложби „Троянски майстор“ в с. Орешак, а до днес музеят продължава да получава ценни дарения — понякога цели фамилни колекции. Археологически находки постъпват ежегодно от разкопките на римския кастел „Состра“ и крепостта „Калето“ край Дебнево, като само през миналата година броят им е 212.
От 2003 година фондовете се съхраняват в модернизирани помещения с контролирана среда, необходима за опазването на нетрайните материали — дърво, тъкани, произведения на изкуството. Най-големият фонд е керамичният, който включва над 7000 експоната. Сред тях се отличават характерните стомни — „шейтанка“, „троянка“, „ловчалийка“ — както и редки съдове за ракия като тегленица и котленица.
Фонд „Художествено дървообработване“ пази над 2000 предмета, свързани с резбарство, стругарство и пирография. Същевременно фонд „Тъкани и облекла“ и колекцията от изобразително изкуство са оборудвани със системи за удобно и безопасно придвижване на тежките експонати.
Сред най-интересните предмети е леглото на цар Борис III, подарено на Троянския манастир от цар Фердинанд. То се съхранява временно в музея до приключването на ремонта в манастира.
Музеят не само приема, но и предоставя експонати за временно ползване на други институции, най-често керамика и произведения на изобразителното изкуство. Това, по думите на Димитрова, е ценна практика, защото „изкарва предметите от фондовете“ и ги показва на широка публика.
Постоянната експозиция има установен характер и не се променя, затова музеят редовно организира временни изложби с цел да показва по-голяма част от своите фондове. Такива изложби се правят няколко пъти годишно, включително гостуващи експозиции и представяне на нови дарения.
Посетителите на музея често пристигат заради керамиката, но интересите са разнообразни — от автентичните костюми до дърворезбата. „Разказът в експозициите върви хронологично — от най-старите занаяти към съвремието. Всичко е представено комплексно, заедно с инструментите“, обяснява Димитрова.
Институцията работи активно и с деца — чрез образователни програми, ателиета, дни на отворените врати и инициативи като „Музей в куфар“, които запознават учениците с традициите по интересен и достъпен начин.
Паралелно с физическото съхранение на колекциите тече и процес на дигитализация, който дава нов живот на фондовете и ги прави достъпни в модерното дигитално пространство.
