На 24 юни българите отбелязват Еньовден – един от най-обичаните и мистични празници в народния календар. Денят е свързан с древни вярвания за силата на слънцето, природата и лечебните билки, които според народните представи именно тогава притежават най-голяма магическа и лечебна сила.
Според старите поверия в ранното утро слънцето „играе“ при изгрева и се окъпва във водите на реките и моретата. Смята се, че от този момент то постепенно поема своя път към зимата, а денят започва бавно да намалява. Народът вярвал, че свети Еньо облича девет кожуха и тръгва да моли Господ да доведе студените дни.
Още преди изгрев хората излизали по поляни и високи места, за да посрещнат първите слънчеви лъчи. Жените и девойките събирали различни лечебни треви и цветя, от които изплитали големи венци. Провирането през тях се приемало като символичен ритуал за здраве, дълголетие и защита от болести през годината.
Особено интересен е обичаят „Еньова буля“, характерен за много райони на Южна България. В него участват моми в предбрачна възраст, които още от предната вечер приготвят т.нар. „мълчана вода“ – вода, донесена в пълно мълчание. Те обличат малко момиченце, обикновено сираче, в булчински дрехи и го украсяват с червено було.
След това девойките обикалят селото, пеейки обредни песни за здраве, плодородие и благополучие. Те посещават нивите, поляните и кръстопътищата, където изпълняват ритуални песни и танци, свързани с пожелания за берекет и добра година.
Обиколката завършва в определен дом, където се извършва традиционното ладуване – старинен обичай за предсказване на бъдещето. В специално котле всяка девойка поставя свой личен знак – пръстен, китка или друг предмет. Малката Еньова буля изважда символите един по един, а останалите момичета изпяват наричания за бъдещия съпруг и съдбата на всяка участничка.
Еньовден остава един от най-ярките празници в българската фолклорна традиция. Той съчетава почитта към природата, вярата в лечебната сила на билките и стремежа на хората към здраве, щастие и благополучие.
