Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) категорично осъжда атаките срещу търговски кораби в Черно море и настоява за незабавна проверка за установяване на извършителите. След приключването ѝ изпълнителната власт ще информира обществото за резултатите.
Това обяви президентът Илияна Йотова след заседанието на КСНС, посветено на рисковете за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна, съобщава БТА.
По думите ѝ с мнозинство от три четвърти членовете на съвета са се обединили около предложения към изпълнителната и законодателната власт за засилване на сигурността в Черноморския регион.
Сред основните мерки са разширяване на морското наблюдение чрез безпилотни летателни системи, ускоряване на модернизацията на въоръжените сили и придобиване на антидрон системи в сътрудничество с НАТО и Европейския съюз.
Предвижда се също правителството да предложи законодателни промени за по-добра защита на стратегическите обекти и да поддържа висока готовност на националната система за търсене и спасяване по море.
България ще потърси консултации с Румъния и Турция за съвместни действия срещу атаките по търговски кораби и гарантиране на безопасното корабоплаване.
КСНС предлага страната ни да поеме активна роля и в преговорите между черноморските държави за постигане на мораториум върху бойните действия в Черно море.
Обсъдени са и възможностите за допълнителна подкрепа от НАТО чрез инициативата „Източен страж“, включително разполагане на средства за въздушно и морско наблюдение и укрепване на бреговата отбрана.
Йотова уточни, че на този етап свикването на консултации по член 4 от Северноатлантическия договор се смята за непродуктивно, тъй като няма да доведе до нови мерки.
България ще предложи на Европейския съюз разработването на рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море. Предвижда се също да бъде потърсено съдействие от Международната морска организация на ООН за технически и правен анализ на инцидентите и приемане на резолюция за сигурността на корабоплаването.
При необходимост ще бъдат задействани европейските механизми за гражданска защита и сателитно наблюдение заради евентуални екологични рискове.
Темата ще бъде поставена и на предстоящата среща на върха на Европейския съюз на 15 и 16 октомври.
„Най-големите гаранции за нашата сигурност са незабавното прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир“, заяви президентът Илияна Йотова.
