На 1 януари православната църква отбелязва Обрезание Господне и почита паметта на Свети Василий Велики – един от най-значимите християнски богослови и учители. Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането Му, извършвано според еврейската традиция като знак на завет с Бога. С този ден завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.
Свети Василий Велики е живял през IV век и е бил епископ на Кесария в областта Кападокия. Той остава в историята като изтъкнат християнски мислител, философ и писател, както и като непримирим противник на арианската ерес. Заедно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст е почитан като един от тримата велики вселенски учители на православната църква. Сред най-известните му трудове е „Шестоднев“, преведен на старобългарски език от Йоан Екзарх през Златния век на българската писменост.
Свети Василий е известен и с идеите си за активно милосърдие и добротворство като практическо следване на Христовия закон за любовта. По негова инициатива в Кесария е създаден първият благотворителен монашески център, където безвъзмездно са подпомагани болни и нуждаещи се. Още приживе той е наречен „Велики“, а след смъртта си е канонизиран за светец, като църквата чества паметта му в деня на неговата кончина.
Първият ден на годината е значим и в българската народна традиция. Познат като Васильовден, Василица или Сурваки, празникът е свързан с началото на новата година и се отличава с богата обредност. Вечерта срещу Нова година се прави втора кадена вечеря, а празничната трапеза включва блажни ястия, обреден хляб и баница с късмети, в която се поставя пара за здраве и благополучие.
Най-характерният обичай за този ден е сурвакането – древен ритуал за здраве и плодородие. В ранните часове на 1 януари деца, наричани сурвакари, обикалят домовете със специално украсени дрянови пръчки и отправят благословии към стопаните. Вярва се, че докосването със сурвачка в началото на годината носи здраве, берекет и късмет.
В някои региони на страната празникът се съпровожда и от маскарадни игри, както и от обичая ладуване – момински гадания за бъдещ брак. Васильовден се отбелязва и като имен ден, когато празнуват всички, носещи името Васил и неговите производни.
