На 1 януари християнската църква отбелязва едновременно Обрезание Господне и деня на свети Василий Велики, починал през 379 година. Светецът е сред най-значимите християнски богослови и ярък противник на арианската ерес – едно от най-разпространените учения в ранната история на църквата.
Първият ден на годината е възприеман и като важен природен и календарен поврат, бележещ началото на новата слънчева година. В българската народна традиция празникът е познат под различни имена – Сурваки, Сурва, Суроздру, както и Василица или Васильовден, тъй като съвпада с деня на свети Василий. В навечерието му семейството се събира на втора кадена вечеря след Бъдни вечер, а самият празничен ден е свързан с богата трапеза и множество обредни действия.
Традиционната трапеза за Сурва включва блажни ястия, сред които варена свинска глава или пача, приготвени от прасето, заклано преди Коледа. По обичай част от месото, най-често главата, се запазва специално за празника. Приготвят се още варена кокошка, пуйка или петел, както и варено жито, орехи, лук, чесън, ошав и мед. Задължителен е и обредният хляб – прясна пита, в която се слага сребърна пара. Според поверието жената, която я меси, докосва с тестените си ръце плодните дървета в двора, за да бъдат плодородни през годината.
Неизменна част от празника е и новогодишната баница с късмети, позната в различните краища на страната под различни имена като зелник, тутманик или булгурник. В нея се поставят дрянови клончета, символични знаци и понякога монета, като всеки късмет се нарича за член от семейството, за дома, нивите, лозята и добитъка. Най-възрастният в семейството прекадява трапезата, след което питата и баницата се разчупват и разпределят. Вярва се, че този, у когото се падне парата, ще бъде здрав и щастлив през цялата година.
Празничната вечер е изпълнена и с различни гадания и наричания за здраве, берекет и благополучие. По време на трапезата се правят прогнози за времето и реколтата, а специални обреди с лук, дрянови клонки и въглени предсказват каква ще бъде идната година. Народните вярвания свързват времето на 1 януари с времето през целия месец, а снегът на Нова година се приема като знак за плодородие.
Най-разпространеният обичай на този ден е сурвакането, познато в цялата българска етническа територия. Сурвакари – обикновено момченца – обикалят домовете с украсени дрянови пръчки, наричани сурвачки, и благославят стопаните за здраве и изобилие. В замяна получават кравайчета, ошав и дребни монети. Сурвакат се не само хората, но и овошките и домашните животни, за да бъдат плодородни и здрави.
В някои райони на Западна България празникът е съпроводен и от маскарадни игри на млади мъже, както и от обичая ладуване – моминско гадание за бъдещ жених. Първият ден на годината завършва с общоселско хоро на мегдана, гостувания между роднини и тържествени трапези за именниците, които празнуват Васильовден.
