Въвеждането на еврото в България е оказало ограничено и до голяма степен еднократно влияние върху потребителските цени. Това посочват експерти на Европейската централна банка (ЕЦБ) в анализ, публикуван в блога на институцията.
Според оценките инфлационният ефект от преминаването към единната европейска валута на 1 януари 2026 г. е между 0,3 и 0,4 процентни пункта. Повишенията са концентрирани основно в сектора на услугите, като част от тях са отчетени още преди самото въвеждане на еврото.
Анализът показва, че ефектът върху цените е в съответствие с наблюдаваното при други държави, където преминаването към еврото също води до ограничени и краткотрайни изменения, най-вече в услуги с по-слаба конкуренция и по-локален характер.
Данните сочат, че въпреки валутната промяна, инфлацията в България продължава да се забавя. Годишната инфлация, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени, намалява от 3,5% през декември 2025 г. до 2,3% през януари и 2,1% през февруари 2026 г.
На месечна база обаче е отчетено леко повишение от 0,6% през януари, което се дължи основно на поскъпване при храните и услугите.
Експертите обръщат внимание и на разминаването между реалната и възприеманата инфлация – феномен, наблюдаван и в други държави при въвеждането на еврото. В България през януари 2026 г. възприеманата инфлация дори отбелязва значителен спад – най-големият от началото на пандемията от COVID-19, макар че много потребители продължават да усещат покачване на цените.
Паралелно с това инфлационните очаквания за следващите 12 месеца също се понижават, което според ЕЦБ потвърждава, че ефектът от валутния преход върху нагласите на домакинствата остава ограничен.
Отчита се и ръст на обществената подкрепа за еврото. Делът на одобрение надхвърля 50% през януари 2026 г. и достига 54% през февруари – първото стабилно мнозинство в последните години. Според ЕЦБ това следва тенденция, наблюдавана и в други държави след присъединяването им към еврозоната.
Анализът обхваща първите два месеца след въвеждането на еврото, тъй като именно тогава обикновено се проявяват основните ценови ефекти, както показва и опитът на страни като Хърватия.
Експертите предупреждават, че последващи фактори – включително външни ценови шокове, свързани с конфликта в Близкия изток – могат да окажат значително влияние върху инфлацията и да затруднят разграничаването на ефекта от самото въвеждане на еврото.
Старши икономистът Георги Ангелов от „Отворено общество“ посочва, че през януари е отчетено повишение в цените на редица услуги – ресторанти, хотели, ветеринарни и образователни услуги, както и ремонти.
По думите му вътрешни фактори също оказват влияние върху инфлацията, сред които рекордно ниската безработица и засиленото кредитиране. „Само през февруари новоотпуснатите кредити за домакинствата достигат 1,1 млрд. евро“, отбелязва той.
