20 март е обявен за Международен ден на щастието с решение на Общото събрание на ООН през 2012 г. Празникът насочва вниманието към по-широкото разбиране за благополучие – отвъд икономическите показатели.
Често, когато се говори за щастие като измерител на развитието, примерът идва от малката хималайска държава Бутан. Още през 70-те години страната заменя брутния вътрешен продукт с концепцията за брутно национално щастие, поставяйки в центъра качеството на живот и вътрешното усещане за удовлетвореност.
Индексът на щастието включва десетки показатели – от физическо и психическо здраве до социални връзки, удовлетвореност от работата, жизнен стандарт и връзката с общността. Това обясни социологът Живко Георгиев в предаването „Нашият ден“.
Според него щастието е сложен баланс между различни фактори, които често се компенсират взаимно. По време на пандемията например част от показателите се влошават, но други отбелязват ръст.
„В условията на ограничения хората започнаха да разчитат повече на близките си. Нарасна усещането за подкрепа в семейството и малките общности. Много възрастни хора дори се почувстваха по-близки с внуците си“, посочва Георгиев.
Интересен е и изводът, че въпреки кризата, финансовото усещане за стабилност при част от българите също се е подобрило. Това показва, че щастието не зависи само от материалното състояние.
Философията зад индекса поставя под въпрос традиционните разбирания за развитие, основани основно на икономически растеж и потребление. Вместо това тя предлага по-цялостен поглед към човешкото благополучие.
По думите на Георгиев, глобалните нива на щастие през последните години отбелязват лек спад. Средната стойност на индекса, измервана по скала от 0 до 100, е намаляла от около 61 пункта до под 60.
„Светът върви леко надолу, но България като цяло запазва относителна стабилност“, отбелязва той.
Международният ден на щастието напомня, че истинското благополучие не се измерва само в числа, а в качеството на човешките отношения, здравето и усещането за смисъл.


