Бившият министър-председател Николай Денков отправи остри критики към управлението, като го обвини в противоречиви действия по ключови въпроси от вътрешната и външната политика. В кулоарите на Народното събрание той заяви, че страната е свидетел на „политическа шизофрения“, посочвайки като пример разминаването между изявленията на премиера Румен Радев и действията на външния министър по темата за Украйна.
По думите на Денков премиерът е заявил, че България няма да участва в т.нар. „коалиция на желаещите“, докато впоследствие външният министър е подписал декларация в Киев, с която се подкрепява разширяването на инициативата.
„Няма такава държава, в която премиерът казва едно, а външният министър прави друго“, коментира Денков. Според него министър-председателят трябва публично да обясни причините за това разминаване или да потърси политическа отговорност, ако декларацията е подписана без неговото съгласие.
Бившият премиер изрази мнение, че подобни действия поставят България в противоречие с общите европейски позиции и с ангажиментите, които страната е поела в международен план.
Денков коментира още, че обещанията на кабинета за социална политика и прозрачност не намират отражение в управленските решения. По думите му социалните плащания остават замразени, а проектобюджетът за 2026 г. не осигурява достатъчна прозрачност.
По отношение на войната в Украйна той заяви, че единственият път към мира е прекратяване на руските военни действия. Според него това изисква продължаване на военната, логистичната и финансовата подкрепа за Киев.
Бившият министър-председател оспори и твърденията на регионалния министър Иван Шишков, че предходните управления не са предприели действия за подмяна на предпазните мантинели по пътищата. По думите му тогавашният министър Андрей Цеков е изпълнил необходимите ангажименти, но впоследствие процесът не е бил продължен.
В края на изявлението си Денков разкритикува и макрорамката на Бюджет 2026, като заяви, че според него в проекта липсват близо 4 млрд. евро разходи, а високият дефицит се дължи на значително увеличение на капиталовите разходи и средствата за издръжка на държавните институции.
