Липсата на последователен и открит дебат по външнополитическите теми е сред най-сериозните дефицити на българската политика. Това заяви пред БГНЕС социологът от Алфа Рисърч Боряна Димитрова. По думите ѝ страната участва пряко в глобалните процеси, но публичният разговор остава фрагментарен, а решенията – неразбираеми за обществото.
Според Димитрова проблемът не е еднопосочен, а дълбоко противоречив. От една страна, политиците изглеждат „глухи“ за международната динамика, защото не представят ясно позициите си – нито в рамките на Европейски съюз, нито по глобалните теми. Така обществото няма възможност да изгради информирано мнение кой какви стратегически решения би подкрепил. От друга страна, решения се вземат, но без предварителен обществен разговор, а гражданите научават за тях постфактум.
Като показателен пример тя посочи институционалното прехвърляне на отговорност в края на мандата на Румен Радев, когато възникнаха спорове между президентството и правителството относно покана от Доналд Тръмп за „Съвета за мир“. Според социолога това е симптом на по-дълбоко неглижиране на външната политика като публичен разговор.
Димитрова коментира и политическата стратегия на Радев, която според нея се характеризира с висока степен на неопределеност. Това се отнася както до външната, така и до вътрешната политика. Президентът често остава на равнището на общи формули – борба с олигархията, справедливост, съдебна реформа – без конкретен отговор на въпроса „как“. Подобна обтекаемост може да работи в предизборна кампания, тъй като не отблъсква различни електорални групи, но при реално управление създава риск от разочарование, когато се стигне до конкретни решения и подписване на международни ангажименти.
По отношение на изборните нагласи социологът отбеляза, че интересът към политиката расте, включително сред младите хора. Според данните на „Алфа Рисърч“ рекордно ниските нива на избирателна активност вероятно няма да се повторят. Младите поколения, които възприемат свободното движение и европейската интеграция като даденост, демонстрират по-голяма ангажираност и проевропейската ориентация остава ключова за тях.
В същото време в обществото има дълбоко разочарование от статуквото и концентрацията на икономическа и властова мощ. Част от това недоволство може да се насочи към Радев, но според Димитрова е трудно той да бъде представен като носител на радикална промяна. Възприемането му като „нов проект“ не произтича от ясно артикулирана програма, а по-скоро от отрицателната мотивация на част от избирателите – гласуване „против“, а не „за“.
Социологът прогнозира по-скоро „вълна“, а не политическо „цунами“. Тази вълна обаче няма да се насочи само към един политически субект. Разпределението ѝ ще зависи от това как различните участници ще проведат кампанията си в общество, което е силно емоционално и социално напрегнато.
