Безработицата в България остава сред най-ниските в Европейски съюз, а страната ни оглавява класацията по дял на млади висшисти, които намират работа скоро след дипломирането си. Това показват последните данни на Евростат за края на годината.
През декември безработицата у нас е 3,3%, при почти двойно по-високо средно ниво за ЕС. Най-високи стойности се отчитат във Финландия, Швеция и Испания. В Испания около 2,5 милиона души в трудоспособна възраст са без работа, което означава, че приблизително всеки десети испанец търси заетост. Над 7% безработица има и във Франция и Гърция. В България без работа, но активно търсещи такава, са около 100 хиляди души.
По отношение на работното време българите също са сред „първенците“ – при средно 36 работни часа седмично в ЕС, у нас те са 37. Само гърците работят повече, докато след България се нареждат Полша и Румъния. В Нидерландия средната работна седмица е едва 31 часа, но там хората имат най-дълъг трудов живот – средно 44 години. В България трудовият живот е около 35 години – един от най-кратките в ЕС. Така страната ни се отличава с по-дълга работна седмица, но по-кратка продължителност на заетостта през живота.
Друг показател, по който България е начело, е реализацията на младите висшисти. 95,5% от българите на възраст между 20 и 34 години започват работа в рамките на една до три години след завършване на висше образование. Средното ниво за Европа е 87%, а най-трудно е намирането на работа за млади дипломирани в Гърция и Италия, където делът пада под 80%.
В същото време страната продължава да изпитва недостиг на работна ръка. През последните шест години броят на чуждестранните работници у нас надхвърля 110 хиляди души. Данните на социалното министерство показват устойчив ръст в периода 2020–2024 г., с пик от близо 35 хиляди новоназначени чужденци. През последната година се отчита спад до около 25 хиляди.
По информация на Агенцията по заетостта около 80% от чуждестранните работници са сезонни, основно в туризма по Черноморието и в планинските курорти. Те идват най-често от Узбекистан, Киргизстан и Турция. Над 4000 души са получили краткосрочни разрешителни за работа до 90 дни, а повече от 1000 са сключили дългосрочни трудови договори, предимно граждани на Турция, Република Северна Македония и Индия. Чужденци с доказан български произход също намират заетост у нас.
Основните сектори, в които работят чужденци, са хотелиерството и ресторантьорството, селското стопанство, строителството, промишлеността и транспортните услуги. Висококвалифицирани специалисти са заети в здравеопазването и IT сектора.
