Развитието на телевизията започва да набира скорост благодарение на откритието на Владимир Зворикин, което позволява през 1936 г. да стартират първите редовни телевизионни програми във Великобритания и Германия, а по-късно – през 1941 г. – и в САЩ. Най-ранните телевизори работят с механична развивка и предават примитивно черно-бяло изображение.
След Втората световна война телевизорът става масов уред в домакинствата. Постепенно техниката се усъвършенства – в началото на 50-те години се добавя цветното изображение, а през 60-те телевизионните антени се превръщат в обичайна гледка по покривите.
През 70-те години телевизорите дават начало на домашните видео системи – първо Betamax и VHS, а по-късно DVD. През 80-те те се превръщат и в основен монитор за новоизгряващите конзоли като Atari, Nintendo и Sega.
До 2010 г. класическите кинескопни телевизори почти напълно изчезват, изместени от LCD и LED моделите. Така телевизията, започнала като механичен експеримент, се превръща в модерна дигитална платформа, която днес доминира в ежедневната комуникация и забавление.
